Народно Читалище "СЛАВЯНСКА БЕСЕДА"

Начало / Актуално

  • a+
  • a
  • a-
 

Изложение на НЧ „Славянска беседа"

ПКФ - БТА, 12 януари 2010 г., 14.00 часа

Още от своето създаване през 1880 година по силата на Божия промисъл и по волята на своите основатели Читалище „Славянска беседа" се превръща в център за духовно съсредоточаване и културен синтез, непознат дотогава у нас. Това е единственото място в България, в което исконните православни ценности положително икуменично съжителстват с новите Западноевропейски естетически концепции и културни тенденции. То е мястото, в което православната духовност се среща спокойно и достойно с пост-просвещенската еманация на католико-протестантския Запад.

През 1881 г. учредителите закупуват този терен с цел да го превърнат в културен комплекс, който черз търговската си част да се самоиздържа и развива своята културно-просветна дейност. Ние сме горди, че оставайки верни на православната традиция, нашите предци, в това свещено пространство, успяха да създадат Първата театрална трупа в София - по-късно изградила трупата на Народния театър, първите светски и цъковни хорове, Първия симфоничен оркестър - по-късно превърнал се във Национално филхармонично дружество, от тук са тръгнали музикалното училище, операта, тук се основаха множество дружества: на есперантистите; туристическо дружество „Алеко" и др. Тук работиха едни от най-големите личности на България - Марин Дринов, Иван Гешов, Иван Вазов, Алеко Константинов, Антон Безеншек, проф. Николай Николаев, Добри Христов, Христо Г. Данов, Ангел Букурещлиев и много други. Неизброими са имената на видни наши и европейски просветни дейци, оставили неизличима диря в историята на българската култура и станали почетни членове на читалище „Славянска беседа" - Негово Блаженство Български Екзарх Йосиф І, НЦВ Фердинанд Сакскобурготски, НЦВ Борис ІІІ, Негово сиятелство граф Игнатиев, Хенрих Сенкевич, Иван Аксаков, Константин Иречек, Иван Мърквичка и много други.

Не може да не направи впечатление широкоспектърната дейност на читалище „Славянска беседа" още от първите години на създаването му. И въпреки непосилните трудности в последните десет години читалището остана място на висока културна и духовна дейност.

В областта на музикално-интерпретаторското майсторство, например, личността на доц. Ирина Щиглич е ярко доказателство за горното твърдение. Останала в българската музика като един от най-добрите познавачи и интерпретатори на Западноевропейската Предкласика, Класика, Романтизъм и съвременни течения в нейно лице читалището имаше един безспорен музикален авторитет от европейска величина. След като тя ни напусна неин достоен наследник като ръководител на хор „Пасторал", а по настоящем „Ирина Щиглич", е гл. ас. д-р Деница Михайлова - една от големите надежди на българската диригентска школа. Повече от 50 тодини творческа дейност като диригент на дамски хор „Димчо Дебелянов" отдава на читалището и проф. Николай Тонев, д-р хонорис кауза на Токийския универитет. От 7 години към семейството на хоровете се присъедини Фолклорна формация „Стефан Кънев", съставена от бивши възпитаници на Детски ансамбъл „Изворче", ръководени от един от най-големите фолклористи в България - проф. д-р Михаил Букурещлиев. Певческо дружество „Славянска беседа" е онази хорова формация, която продължавайки традициите на своите основатели от 1880 г. е специализирана предимно в изпълнения на православна музика. Изследванията на връзката между човешкия глас и храмовото архитектурно пространство, направени от ръководителите на дружеството доведоха до създаването на нов маниер на пеене - брегмофония. Този метод на звукоизвличане привлече интереса на много специалисти от Русия, Сърбия, Грузия, Полша, Америка и др. и доведе до изключително много заявки за обучение.

Всички читалищни състави, които се отличават със своя висок професионализъм, получават много покани за концерти в различни точки на няколко континента. Една от причините голяма част от турнетата да не се осъществяват е финансова. Въпреки това само за последните 2 години певците представиха България напълно безвъзмездно /а в някои случаи и със собствени средства/ във Франция, Русия, Сърбия, Унгария, Македония, Турция. На читалище „Славянска беседа" гостуваха състави от САЩ, Япония, Холандия, Русия, Сърбия, Унгария, Канада и други.

От 2004 година НЧ „Славянска беседа" е единственото читалище в България, което е инициатор и съорганизатор на ежегодния Международен фестивал на православната музика „Св. Богородица-Достойно есть" - Поморие. За 6 години Фестивалът посрещна повече от 150 хорови колективи, над 10 000 участници и гости от целия православен свят, както и хорове от Западна Европа. За кратко време този уникален културен форум получи голямо признание в цял свят и чрез големия медиен интерес от страна на наши и чужди електронни и интернет медии като БНР, Ройтерс и много други. В последните години, организирането на това събитие бе подпомогнато и от служителите в Международния отдел на Министерството на културата, за което отново искам да им изкажа най-топла благодарност.

НЧ „Славянска беседа" разполага с един от най-богатите библиотечни фондове, съдържащ около 55 000 библиотечни единици, много от които представляват уникална библиографска рядкост.

В условията на нарастваща престъпност, агресия и насилие сред децата, както и все по-често срещащите се психологически травми, нанесени от самотното общуване с екрана, ръководството на НЧ „Славянска беседа" усърдно и целенасочено се грижи за развитието на детската душевност и интелект, чрез различните школи по изкуствата.

Към НЧ „Славянска беседа" функционират:

  • театрална студия „Бончо Урумов" с ръководители Светослав Добрев и Александър Беровски. Възпитаниците на тази младежка школа са носители на много награди. Те успешно продължават обучението си в НАТФИЗ и другите частни театрални училища, а някои от тях като Иван Радоев, Захари Бахаров, Йоана Буковска и други вече са сред утвърдените актьори в Българския театър.
  • Детска музикална школа с над 60 участници, които се обучават по пиано, солфеж, китара и пеене. Много от възпитаниците на школата са лауреати на различни конкурси и фесивали;
  • школа по изобразително изкуство с ръководител Юлия Стойкова;
  • школа по модерни и екзотични танци с ръководител Милка Стоименова;
  • студия „Нюанс" за синкретично изкуство, съчетаващо изразните средства на танца, говора и пантомимата.

Вече 10 години към НЧ „Славянска беседа" съществува театър „Провокация" - реализирал над 20 постановки, гостувал във Виена, Будапеща, Киев, Комотини, Цариброд, Босилеград, Зайчар. Постановките на театър „Провокация" се отличават с ярко актьорско присъствие, смели режисьорски решения и творчески инвенции.

Освен творческата дейност, в Читалището безвъзмездно намират своя дом и много граждански организации като: Сдружението на софийските читалища, Съюз на независимите писатели, Българско генеаложко дружество „Родознание", Приятели на Индия, Приятели на Алжир, Котленското землячество и други. Безвъзмездно ползва базата на читалището и Регионален експертно-консултативен информационен център - читалища, за гр. София - методическо звено към Министерството на културата.

Накрая искам да отбележа, че през тези години Министерството на културата оцени високо нашата културна дейност и подкрепи финансово или морално почти всички наши проекти, което се надяваме, че ще продължи и за в бъдеще.

Тогава пред нас се появява въпросът: Кой има интерес да обезсмисли и очерни дейността на най-старата културна институция в София? Кой има интерес точно в този момент да напада структурите на гражданското общество в България - читалищата, оценени от ЕС и ООН като първите граждански сдружения в Европа?