Народно Читалище "СЛАВЯНСКА БЕСЕДА"

Начало / История

  • a+
  • a
  • a-
 

История

ПРЕДГОВОР


Трудна и отговорна работа е да се пише история на една светиня - най-старото духовно и културно средище в София - Народно читалище "Славянска беседа". Трябва да се преглеждат хиляди страници архивни материали за един период от 125 години. Не ще и съмнение, че читателят добре си дава сметка за обема на работата.

Започва се с ентусиазъм, но той бързо се изпарява, особено когато човек се сблъсква с архивите и надникне в краснописа на протоколните книги, датиращи още от първия ден на неговото учредяване.

Открехнем ли веднъж първата страница, веднага ни завладява духът на времето и тръгваме из неговите лабиринти, проследявайки пътя на развитие. Ставаме съпричастни на събития, разочарования и възторг от делата на личности, отдавна напуснали този свят.

Докосваме се до съкровените чувства и големия патриотичен дух на младия професор Марин Дринов, който едва 30-годишен е поканен от руския императорски комисар, княз Александър Дондуков-Корсаков, в състава на оглавяваното от него Централно ръководство на освободената от турско робство Българска държава, за началник отдел "Народна просвета и духовни дела". И това не е случайно.

В негово лице княз Дондуков вижда човека, който може да изгради духовния и културен облик на събудилия се от дълбок сън български народ. Една трудна и отговорна задача, която Марин Дринов обгръща с любов, познавайки отлично обстановката в свободното си отечество.

Разделяйки се с уюта в Харковския университет, където преподава славянска филология, пристига в София с единственото желание час по-скоро да възроди своя народ, за да заеме достойно място сред напредналите в културно отношение европейски народи. Той вярва в таланта и възможностите на своя народ и още с пристигането си в новата столица - София, се захваща с енергия за изпълнение на отговорната мисия.

София е порутена и неугледна. Няма елементарни условия за работа, но той не се отчайва. Изпраща призив към всички образовани българи в чужбина да се завърнат в родината си и да се включат в нелеката задача - издигане на културния уровен на българския народ чрез откриване на училища и други форми на обучение. На призива откликват преди всичко учени от славянските страни - предимно от Чехия, Русия, Словения и др. А и тези от тях, които по време на турското робство са работили в България, се включват с още по-голям жар и енергия за бързото й възстановяване.

ръв пристига Константин Иречек - добър приятел на Марин Дринов, увличайки след себе си Антон Безеншек, Самуел Захей, Борис Прошек, Антон Колар, Венцислав Роубал и още 18 души, допринесли извънредно много за издигане духовния и културен уровен на столичани.

Те работят при неимоверно трудни условия, лишени от елементарни битови условия за живот, но това не е пречка да изпълнят достойно благородната си мисия.

Вечер, след изморителен труд, се събират в някои от кафенетата на София на раздумка, където на 11 май 1880 год., в деня на Светите братя Кирил и Методий, Антон Безеншек предлага да учредят Славянски клуб, където да се събират в спокойна обстановка, да общуват и да се опознават, да споделят мисли и идеи.

Всички присъстващи прегръщат с въодушевление предложението и се пристъпва към делова работа.

Как се развиват наистина събитията, уважаемият читател ще разбере, след като се запознае с настоящата книга, която ще го направи съпричастен на много срещи и събития.

Искам да благодаря на председателя на народно читалище "Славянска беседа", г-н Жорето Бахметьев, за предоставените архивни материали и за създадените прекрасни условия за работа, в продължение близо на 2 години; на съпругата ми Еми, за голямата търпимост в процеса на работата върху книгата и за конкретната помощ в коректорската работа на книгата; на добрите ми приятели: ексминистър Васил Цанов; о.з. генерал Христо Добрев; професор Костадин Попов; литературния критик Марин Кадиев; проф. Петко Маличев; писателя Иван Вълов и брат ми Илия, които ме подкрепяха морално в начинанията, моето голямо "Благодаря!"

Уважаеми читателю, разрешете ми да изкажа от ваше име възхищението си от общественика с голямо сърце - Жорето Бахметьев, вдъхновител и инициатор за написване историята на "Славянска беседа". Жорето Бахметьев, като настоящ председател на "Славянска беседа", остава в историята със своя ореол. В днешното преломно време на негативизъм и отрицание той опазва, гради и отстоява направеното, а то не е малко.

В продължение на пет години води жестока битка в съдебен спор за съхранението на 125-годишните цели на "Славянска беседа". Битката е за оцеляване на читалището, а не за неговата безпринципна и незаконна приватизация.

Жорето Бахметьев, като истински патриот, се бори за бъдещето на "Славянска беседа", за да не остане само миналото!!!

 pdf.gifКНИГА ПЪРВА (7.43 MB)

 pdf.gifКНИГА ВТОРА (7.3 MB)

colour.jpg